29 ene 2011, 18:22

Сълзите на дъжда 

  Poesía
1576 1 28

Бе следобед и събота беше...

По неволя - с горчиво кафе...

Притъмняло бе, с грохот валеше...

Беше слънчево в мойто сърце...

Стряха сушава бе кафенето...

Аз бях птица пък, с мокри крила

с непрестанния взор към небето,

но на суша, далеч от дъжда

И поседнах във ъгъл самотен,

с мокри дрехи, но с ведра душа...

С оптимизъм в душата закотвен...

Влезе в този миг...  вътре дъжда...

Поприведено, сгърбено старче

дръпна стола и седна до мен.

Бе преминало цялото барче

и ми каза с тъга “Добър ден”.

Аз му кимнах и отговор дадох.

Седна то и тогава се взрях -

като филм от отминала младост,

свой учител във него познах.

Бе одърпан и с мръсни ръкави,

без коса, със сплъстена брада

и кафето във миг ме задави...

По-горчив някак стана денят...

Неудобно ми беше да кажа,

че познах го – учителя мой...

И виновен, живял ненаказан,

се почувствах. Светец беше той...

Бръкна мълком във кърпичка стара

и извади стотинки от там,

чай поръча, поиска цигара...

Бе изгубил младежкия плам...

Заговори за своите болки -

стар бил, болен, останал и сам,

а очите му - влажни, дълбоки...

Бяха същите, както ги знам...

Със ръката, с която съм писал,

насърчаван от стареца благ,

аз посегнах и чая платих му...

Той учтиво усмихна се пак...

Недопито кафето остана...

Станах мълком и тръгнах в дъжда,

а душата ми – кървава рана...

Как дъждът ми обърна деня...

Млади баровци, нагли, неуки

със парите купуват души...

А светците, дето ни учеха,

ги забравихме в сетните дни...

И понесъл аз цялата болка

от неправдата в нашия свят,

ме прониза там вляво, дълбоко...

Със сълзи и дъждът заваля...

© Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Задавяща тъга и болка!Красив стих!
  • Много хубав стих! Трогна ме и те поздравявам с един мой стих, който публикувах през септември 2004 година:
    По улицата първите снежинки
    ми галеха лицето в нежен ритуал.
    На пейката в близката градинка
    прегърбен старец бе заспал.

    Когато приближих, очи отвори,
    попита ме с поглед посивял:
    - Госпожо, дайте ми два лева, моля!
    От вчера нищо не съм ял.

    Лицето - на бразди, дрехите - вехти,
    а изглежда с осанка прилична.
    В миг върна ме в годините детски.
    Това беше моят пръв учител!
  • да, тъжна история!
  • Само можем да съпреживяваме!... За съжаление срещу ръжен не се рита, а преклонена главица сабя не я сече- това ми го казаха преди 3 дни служители на закона, които би трябвало да застижават човешките права, а са оставили защитата им на народните поговорки!!! Написано с болка и талант! Чета с удоволствие всеки, твой ред!
  • Добре дошъл, благороднико. Барона
  • Поклон пред дъждовната ти поезия! Изпитвала съм го, понякога ме е срам да попитам имат ли нужда от нещо, та нали учителите ме гледаха половината време, другата половина мама... Трагична е поезията ти, но някак по-лесно се носи неправдата, когато не си сам. Благодаря!
  • Благодаря на всички! Аз не съм бил учител.Машинен инженер съм по образование, а сега ми остава малко да завърша "Право".Всъщност,отгоре на всичкото съм и държавен служител, но всичко това няма никакво значение... Та нали живея в същата държава, в която живеят и нашите учители,а пък и вече 25 години живея с учителка...
  • Останах без думи!
  • То си е за болка! Поздрави за силния стих, Николай!
  • Голям стих! Благодаря ти!
  • Толкова е хубав стихът, че коментарът е излишен! Не случайно е написано "Не търсете правда на този свят"... Поздрав!
  • Браво, много хубаво стихо!

  • С твое позволение си го слагам във Фейсбук и ще изпратя линка приятели.
    Шестнадесет години бях учителка.
    Благодаря ти!
  • Адашхубав е много
  • !!!
  • забравя се!
    това е гадното на този живот, че не намираме време за по слабите от нас...
    сещаме се само по празници....
    много хубав стих, Ники!
    поздравления!
  • Много силна творба...
  • Ех, добре не пропуснах. Поздравявам те за словото, за идеята, за чувството, за умението да го представиш по начин, който спира дъха.
  • Благодаря на всички, които се отбихте тук! Ани, радвам се, че и тук те срещам!
  • Боли наистина!
    Браво!
  • Хубав стих.
  • Времето ни е дъждовно, Ники, затуй сълзиш!
  • Хубав стих!
  • Малко са хората, които ще забележат това, от което ти си се трогнал.Прекрасно си пресъздал тази среща!
  • Браво!
  • Стилно и силно!
  • Много тъжна истина,написана уникално! Поздрави!
  • Наистина това е най-жалкото нещо в обществото ни!Поклон,много прочувствено си го написал!Аз също бях учителка,но се отказах заради ниското заплащане!Което е много трагично!
Propuestas
: ??:??