Сълзите на дъжда ще ти изпратя,
усмивката на бледата луна,
ръце уханни на самотен вятър
и сребърния полъх на съня.
Целувката на люлякови нощи,
прегръдката на цъфнала гора
и ще те питам чакаш ли ме още
със погледа на първата зора.
Потрепва ли сърцето, щом пред прага
усети стъпките ми мълчешком?!
Надеждата ще приютиш ли блага
във пазвите на своя дом?!
Изпращам ти покоя на тъмата
и шепота на младите треви,
долавяш ли копнежа на душата
и бързея на пролетни води.
Живка Юрукова
© Живка Юрукова Todos los derechos reservados
Поздрави!!!