Сълзите на халата
Тъмна доба, посред зима,
вървяла там сама мома.
Чудно тя била красива,
но с прекършена душа.
Всред гората стара хижа,
хала там една живяла.
"Ай да чуя твойта грижа?"
"Нека като теб да стана!"
"Хубаво мисли момиче!
Всичко има си цена -
не ще повече обичаш,
ще си грозна и сама!"
"Нищо нямам аз да губя"
тъй момичето решило.
"Вече никого не любя"
и се бързо съгласило.
"Просто тъй? Внимавай!
Не се прави туй от яд!
Няма как да се откажеш!
Няма връщане назад!"
"Нищо нямам язи вече!"
Старата се умълчала.
"Ти сама си го навлече!"
И превърнала я в хала.
Времето си се минало.
Те живели сам-сами.
Село цяло се събрало
кладата да им гласи...
Погнали те двете хали,
да трепят нечиста сила.
Бързо старата хванáли,
ама младата се скрила.
Дни наред така в гората,
крила се момата - хала.
Скрита горе сред листата,
тя така смъртта чакáла.
Тъй когато най-подире
от дървото се свалила,
се завлякла тя до вира
да проклина свойта сила.
Гледайки се във водата
горко тя се разридала.
Зарад себе си, съдбата
и че станала е хала.
"Онова, което жалиш
аз не мога да ти върна.
Но ако се тук покаеш,
Молба една ще сбъдна!
Напреко водата вила
да стои сама видяла.
"Взимай тая пуста сила!
По-добре да съм умряла!"
"Слей ме сестро със водата,
Нека вече да ме няма!
"Ще ти взема аз душата!
А какво да дам в замяна?"
"Нямам право да ти искам,
моля те за втори шанс!
Ако пък не може, нищо.
Нека съм една от вас!"
"Няма да си вече хала!"
Тая махнала с ръка
Халата за миг умряла,
родила се пак мома.
"Ти зло недей да правиш!
Помни тоя втори шанс!
Ако зло в сърце оставиш,
ще се върнеш в този час!"
Заживява в грижи тежки
оттогаз момата-хала.
Не сторила тия грешки
и семейство завъртяла.
Ако нявга тъй се случи
нещо да я разлюти.
Злото пак ще се отключи,
хала пак ще се роди.
Иде време за финала
тук, читателю любим.
Образ на жена и хала
затуй днес е неделим.
*или защо всяка жена е вещица или какво става, когато пишеш проза, но пък искаш да разкажеш история в крива рима
А ето откъде тръгна цялата история - това трябваше да е свързано произведение, ама кой да ти цъкне на верния бутон, като тръгна да публикува, та ето го другото стихче, с което това трябваше да е свързано:
https://otkrovenia.com/bg/stihove/prikazka-za-po-golemi
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Бистра Стоименова Todos los derechos reservados
