Капчици роса – сълзите на природата...
За нас ли плаче тя – хората –
бедните, зловредни нейни създания?
Плаче ли, за това, че сме се отделили от нея,
за това, че я рушим – строейки бетонни чудовища,
създавайки средства за масово унищожение,
убивайки животните, сечейки горите ...
Плаче, с капчици роса – нейните сълзи ...
И все още ни търпи..., но докога ли...?
Не се ли променим, какво ли ще последва...?
Ще бъде страшно ...
Ще потече кръвта й –
безброй огнени реки от ранената й гръд...
Ще се превърне дъхът й в урагани...,
А думите й като крясък ще се изсипват
върху нас – огнени светкавици...
А засега, тя само ни търпи и плаче...
Капчици роса – сълзите на природата ...
© МД Todos los derechos reservados