2 oct 2018, 22:58

Сълзите на природата

  Poesía
320 0 0

Капчици роса – сълзите на природата...

За нас ли плаче тя – хората –

бедните, зловредни нейни създания?

Плаче ли, за това, че сме се отделили от нея,

за това, че я рушим – строейки бетонни чудовища,

създавайки средства за масово унищожение,

убивайки животните, сечейки горите ...

Плаче, с капчици роса – нейните сълзи ...

И все още ни търпи..., но докога ли...?

Не се ли променим, какво ли ще последва...?

 

Ще бъде страшно ...

 

Ще потече кръвта й –

безброй огнени реки  от  ранената  й гръд...

Ще се превърне дъхът й в урагани...,

А думите й като крясък ще се изсипват

                върху нас – огнени светкавици...

 

А засега,  тя само ни търпи  и  плаче...

        Капчици роса – сълзите на природата ...

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© МД Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...