2 oct 2018, 22:58

Сълзите на природата

  Poesía
318 0 0

Капчици роса – сълзите на природата...

За нас ли плаче тя – хората –

бедните, зловредни нейни създания?

Плаче ли, за това, че сме се отделили от нея,

за това, че я рушим – строейки бетонни чудовища,

създавайки средства за масово унищожение,

убивайки животните, сечейки горите ...

Плаче, с капчици роса – нейните сълзи ...

И все още ни търпи..., но докога ли...?

Не се ли променим, какво ли ще последва...?

 

Ще бъде страшно ...

 

Ще потече кръвта й –

безброй огнени реки  от  ранената  й гръд...

Ще се превърне дъхът й в урагани...,

А думите й като крясък ще се изсипват

                върху нас – огнени светкавици...

 

А засега,  тя само ни търпи  и  плаче...

        Капчици роса – сълзите на природата ...

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© МД Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...