2.10.2018 г., 22:58

Сълзите на природата

317 0 0

Капчици роса – сълзите на природата...

За нас ли плаче тя – хората –

бедните, зловредни нейни създания?

Плаче ли, за това, че сме се отделили от нея,

за това, че я рушим – строейки бетонни чудовища,

създавайки средства за масово унищожение,

убивайки животните, сечейки горите ...

Плаче, с капчици роса – нейните сълзи ...

И все още ни търпи..., но докога ли...?

Не се ли променим, какво ли ще последва...?

 

Ще бъде страшно ...

 

Ще потече кръвта й –

безброй огнени реки  от  ранената  й гръд...

Ще се превърне дъхът й в урагани...,

А думите й като крясък ще се изсипват

                върху нас – огнени светкавици...

 

А засега,  тя само ни търпи  и  плаче...

        Капчици роса – сълзите на природата ...

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© МД Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...