Капчици роса – сълзите на природата...

За нас ли плаче тя – хората –

бедните, зловредни нейни създания?

Плаче ли, за това, че сме се отделили от нея,

за това, че я рушим – строейки бетонни чудовища,

създавайки средства за масово унищожение,

убивайки животните, сечейки горите ...

Плаче, с капчици роса – нейните сълзи ...

И все още ни търпи..., но докога ли...?

Не се ли променим, какво ли ще последва...?

Ще бъде страшно ...

Ще потече кръвта й –

безброй огнени реки  от  ранената  й гръд...

Ще се превърне дъхът й в урагани...,

А думите й като крясък ще се изсипват

                върху нас – огнени светкавици...

А засега,  тя само ни търпи  и  плаче...

        Капчици роса – сълзите на природата ...