Времето сега е неродено,
то е за отминалите ни деди,
а съзнанието ни победено
клетви тежки все за тях реди.
За всичко е тяхна вината...
...че далече са наш'те съблазни
и неорана остана замята,
и че чуждия успех ни дразни...
За всичко те са ни виновни...
и мозък като нямаме дори,
...че мислите ни са греховни,
и че с езици бълваме искри...
Кого ще стоплят тези клетви,
щом свят лъжовен тях роди?
Победата им е била с жертви,
а ние с леност раждаме беди.
Какво ни връща ехото площадно:
„- Отново сте кукли на конци!“
А кукловодите се смеят безпощадно
и вият за „демокрацията“ венци.
Сълзите на времето отдавна
не се намира кой да изтрие,
а от срам историята славна,
в миша дупка, някъде се крие.
Да престанем наистина трябва,
че времето с печал простена.
Отсега, бъдеще ръжда ограбва.
Нероденото - чака го остена.
© Весела Найденова Todos los derechos reservados