Времето сега е неродено,

то е за отминалите ни деди,

а съзнанието ни победено

клетви тежки все за тях реди.

За всичко е тяхна вината...

...че далече са наш'те съблазни

и неорана остана замята,

и че чуждия успех ни дразни...

За всичко те са ни виновни...

и мозък като нямаме дори,

...че мислите ни са греховни,

и че с езици бълваме искри...

Кого ще стоплят тези клетви,

щом свят лъжовен тях роди?

Победата им е била с жертви,

а ние с леност раждаме беди.

Какво ни връща ехото площадно:

„- Отново сте кукли на конци!“

А кукловодите се смеят безпощадно

и вият за „демокрацията“ венци.

Сълзите на времето отдавна

не се намира кой да изтрие,

а от срам историята славна,

в миша дупка, някъде се крие.

Да престанем наистина трябва,

че времето с печал простена.

Отсега, бъдеще ръжда ограбва.

Нероденото - чака го остена.