Сълзите никого не връщат
852
0
0
За теб умирам в този стих,
оставам в бягащите надалеч листа,
с движенията на птиците - тихи
ще те гледам и възпявам в есента!
Ако някой ден зовът те стопли -
сякаш пролет зимата да разбере
дано узная - в поглед вопли
и в смелост Господ да ме събере.
Най-жалкото, знам, във живота
е, че сълзите никого не връщат,
а сгряват със такава болка
и с толкова любов прегръщат...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Маломир Стръков Todos los derechos reservados
