Сълзите никого не връщат
847
0
0
За теб умирам в този стих,
оставам в бягащите надалеч листа,
с движенията на птиците - тихи
ще те гледам и възпявам в есента!
Ако някой ден зовът те стопли -
сякаш пролет зимата да разбере
дано узная - в поглед вопли
и в смелост Господ да ме събере.
Най-жалкото, знам, във живота
е, че сълзите никого не връщат,
а сгряват със такава болка
и с толкова любов прегръщат...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Маломир Стръков Всички права запазени
