25 dic 2006, 16:50

Сълзите се стичат 

  Poesía
899 0 6
Виждаш ли как се стичат сълзите?
Виждаш ли как запълват те следите? - останали след теб.
Виждаш ли болките в мъглите?
Виждаш ли как се редят разпилени дните? - прекарани без теб.

Сляпа болка на живот в тъга
сляпа е моята влюбена в теб душа.
Не желае да прогледне
замъглява я вкуса на кожата ти в нощта.

Уморени моите крила над залеза политат
и покривам ги в мъгла.
Бяла дъга без цвят и светлина
през деня преследва моя път.

И път вървя за двама ,
а най-сама съм на света -
щом не усещам твойта топлина
до себе си в нощта.


Дaвам всичко за теб
обратно искам те до мен.
Обратно
ако някога си бил въобще до мен.

© Вяра Ангарева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Ей, кой е казал ,че не съм щастлива?
    Влюбена съм,но това че пиша за тъга не означава ,че съм нещастна или нещо подонбно.
    Ироноията ме забавлява,но аз живея за самоироният.Обичам да се самоиронизирам,по този начин се чуствам защитена.
    Благодаря все пак за коментара Даша!
  • хахаха аз съм се съвзела ама не виждам смисъл от тая ирония...не всички са щастливи...като тебе
  • А, ти съвзе ли се вече?! Защото обичам иронията, влюбено дете. Пък и хората обичат да се забавляват. Защо да не им доставя това удоволствие?
  • Даша защо коментарите ти са толкова иронични?
  • Айдеееее и тук сълзи!
  • Хубаво е Весели празници, Вяра
Propuestas
: ??:??