Dec 25, 2006, 4:50 PM

Сълзите се стичат

  Poetry
1.1K 0 6
Виждаш ли как се стичат сълзите?
Виждаш ли как запълват те следите? - останали след теб.
Виждаш ли болките в мъглите?
Виждаш ли как се редят разпилени дните? - прекарани без теб.

Сляпа болка на живот в тъга
сляпа е моята влюбена в теб душа.
Не желае да прогледне
замъглява я вкуса на кожата ти в нощта.

Уморени моите крила над залеза политат
и покривам ги в мъгла.
Бяла дъга без цвят и светлина
през деня преследва моя път.

И път вървя за двама ,
а най-сама съм на света -
щом не усещам твойта топлина
до себе си в нощта.


Дaвам всичко за теб
обратно искам те до мен.
Обратно
ако някога си бил въобще до мен.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Вяра Ангарева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Ей, кой е казал ,че не съм щастлива?
    Влюбена съм,но това че пиша за тъга не означава ,че съм нещастна или нещо подонбно.
    Ироноията ме забавлява,но аз живея за самоироният.Обичам да се самоиронизирам,по този начин се чуствам защитена.
    Благодаря все пак за коментара Даша!
  • хахаха аз съм се съвзела ама не виждам смисъл от тая ирония...не всички са щастливи...като тебе
  • А, ти съвзе ли се вече?! Защото обичам иронията, влюбено дете. Пък и хората обичат да се забавляват. Защо да не им доставя това удоволствие?
  • Даша защо коментарите ти са толкова иронични?
  • Айдеееее и тук сълзи!

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...