13 ago 2013, 8:10

Съм 

  Poesía » Otra
555 0 8


Съм

* на Ана(бел)хид

 

корен съм – сух крив чепат-

взеха ми клоните и стъблото

вярвах че с тях ще умрат

мислите за доброто и злото

спъвам неволно земните твари

с твърдите жили на своята орис

някой ден някой човек по-сърцат

поразсърден дано ме подпали

и какво от това че ще светя

по неволя потъвайки в мрака

тананикайки своя куплет

моите птици- уви!- отлетяха

© Лина - Светлана Караколева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??