13.08.2013 г., 8:10 ч.

Съм 

  Поезия » Друга
640 0 8
Съм
* на Ана(бел)хид
корен съм – сух крив чепат-
взеха ми клоните и стъблото
вярвах че с тях ще умрат
мислите за доброто и злото
спъвам неволно земните твари
с твърдите жили на своята орис
някой ден някой човек по-сърцат
поразсърден дано ме подпали
и какво от това че ще светя
по неволя потъвайки в мрака ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени

Предложения
: ??:??