Съм
* на Ана(бел)хид
корен съм – сух крив чепат-
взеха ми клоните и стъблото
вярвах че с тях ще умрат
мислите за доброто и злото
спъвам неволно земните твари
с твърдите жили на своята орис
някой ден някой човек по-сърцат
поразсърден дано ме подпали
и какво от това че ще светя
по неволя потъвайки в мрака
тананикайки своя куплет
моите птици- уви!- отлетяха
© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.
За мен е чест и удоволствие присъствието ти на моята скромна страничка.
Благодаря Ви! Нямаше да е същото без вашите произведения, посещения, коментари. Сърдечни поздрави!
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
