Съм
Съм
* на Ана(бел)хид
корен съм – сух крив чепат-
взеха ми клоните и стъблото
вярвах че с тях ще умрат
мислите за доброто и злото
спъвам неволно земните твари
с твърдите жили на своята орис
някой ден някой човек по-сърцат
поразсърден дано ме подпали
и какво от това че ще светя
по неволя потъвайки в мрака
тананикайки своя куплет
моите птици- уви!- отлетяха
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Лина - Светлана Караколева Все права защищены
За мен е чест и удоволствие присъствието ти на моята скромна страничка.
