Съм ли, не съм ли?
Каквато бях – била съм... И забравена.
Анатема и болка. С порив нов,
когато нямам нищичко за правене –
създавам свят от звуци и любов.
Днес друга съм. И мъничко съм същата,
за теб в душата си светулка крих.
Сънувам как с луната ме прегръщате,
живея само в песен или стих.
Не съм, не бях... Е, вече съм от кротките,
повярвай ми. Е, все пак не докрай.
Привидно ласкави и меки са и котките...
Съм ли, не съм ли?... Ти ме разгадай...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados
