Съм ли, не съм ли?
Каквато бях – била съм... И забравена.
Анатема и болка. С порив нов,
когато нямам нищичко за правене –
създавам свят от звуци и любов.
Днес друга съм. И мъничко съм същата,
за теб в душата си светулка крих.
Сънувам как с луната ме прегръщате,
живея само в песен или стих.
Не съм, не бях... Е, вече съм от кротките,
повярвай ми. Е, все пак не докрай.
Привидно ласкави и меки са и котките...
Съм ли, не съм ли?... Ти ме разгадай...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
