1 oct 2021, 13:44

Съм река

  Poesía
623 0 1



Реката е белязана със жар
която нося в пазвата си скрита.
На бряг живея, всъщност във олтар.
Пречистването правя с лунна пита.

Не мога тази жар да загася.
Не мога и не искам да го правя.
Подклаждам с обич всеки ден това,
а с обич казват, всеки, че се справя.

Спрях се до реката. Тя тече.
Дори не вижда как я наблюдавам.
Слънцето с лъчите я сече,
но тя не спира, а си продължава.

Урок ми даде. Бързо го разбрах.
Пред трудности не бива да се спира!
Щом имам жар, не ми е нужен страх.
Душата си усетих как завира.

В живота кратък вече съм река
белязана със жар и следвам пътя.
Зад себе си оставил съм следа,
а спрели видя ли, ще ги упътя...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...