1 окт. 2021 г., 13:44

Съм река

626 0 1



Реката е белязана със жар
която нося в пазвата си скрита.
На бряг живея, всъщност във олтар.
Пречистването правя с лунна пита.

Не мога тази жар да загася.
Не мога и не искам да го правя.
Подклаждам с обич всеки ден това,
а с обич казват, всеки, че се справя.

Спрях се до реката. Тя тече.
Дори не вижда как я наблюдавам.
Слънцето с лъчите я сече,
но тя не спира, а си продължава.

Урок ми даде. Бързо го разбрах.
Пред трудности не бива да се спира!
Щом имам жар, не ми е нужен страх.
Душата си усетих как завира.

В живота кратък вече съм река
белязана със жар и следвам пътя.
Зад себе си оставил съм следа,
а спрели видя ли, ще ги упътя...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентин Йорданов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...