1 окт. 2021 г., 13:44

Съм река

620 0 1



Реката е белязана със жар
която нося в пазвата си скрита.
На бряг живея, всъщност във олтар.
Пречистването правя с лунна пита.

Не мога тази жар да загася.
Не мога и не искам да го правя.
Подклаждам с обич всеки ден това,
а с обич казват, всеки, че се справя.

Спрях се до реката. Тя тече.
Дори не вижда как я наблюдавам.
Слънцето с лъчите я сече,
но тя не спира, а си продължава.

Урок ми даде. Бързо го разбрах.
Пред трудности не бива да се спира!
Щом имам жар, не ми е нужен страх.
Душата си усетих как завира.

В живота кратък вече съм река
белязана със жар и следвам пътя.
Зад себе си оставил съм следа,
а спрели видя ли, ще ги упътя...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентин Йорданов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...