Реката е белязана със жар
която нося в пазвата си скрита.
На бряг живея, всъщност във олтар.
Пречистването правя с лунна пита.

Не мога тази жар да загася.
Не мога и не искам да го правя.
Подклаждам с обич всеки ден това,
а с обич казват, всеки, че се справя.

Спрях се до реката. Тя тече.
Дори не вижда как я наблюдавам.
Слънцето с лъчите я сече,
но тя не спира, а си продължава.

Урок ми даде. Бързо го разбрах.
Пред трудности не бива да се спира!
Щом имам жар, не ми е нужен страх.
Душата си усетих как завира.

В живота кратък вече съм река
белязана със жар и следвам пътя.
Зад себе си оставил съм следа,
а спрели видя ли, ще ги упътя...