21 may 2009, 8:21

Съмна се, а ти не дойде...

  Poesía
719 0 1

Очакване

 

 

 

Тази нощ аз тебе ще чакам.

В очите надежда чете се.

Искам в прегръдките ти да падна,

най-сладко е, когато краде се.

 

Една по една звезди се показват.

Аз настоятелно чакам във мрака.

Една по една минутите ме наказват,

но пак упорито продължавам да чакам.

 

И ето луната цяла е вече.

А тебе още те няма.

По лицето сълзичка се стече,

а в сърцето отвори се рана.

 

Цялата нощ почти се изтече,

надеждата тръпне в мойто сърце.

Но... ето... съмна се вече...

Съмна се, а ти не дойде...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Катерина Саватова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...