Съмнение

5 sept 2006, 11:57

Poesía

1202 0 1

Пръстена венчален
щастие не обещава.
Сърцето -
то трябва да се раздава...
Живяхме, обичахме се, копняхме...
А днес...
Днес тлеем -
не горим.
Гаснем -
не блестим.
Съмнение отрови нашите души.
Затова ли
пръстен венчален носим -
аз, ти...
Вече не сме едно цяло,
а половините на едно нещастие...
На грях, обида...
Като свещ догаряме всеки ден...
С всеки лъч любовта си отива
и всяка нощ заспиваме
прегърнали самотата,
жадувайки да чуем
"ОБИЧАМ ТЕ!"

Свързани произведения

Comentarios

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

ria (Гергана Иванова)

2006-09-06T21:32:34+03:00

Ако това те успокоява, ние също не горим, а тлеем...Кръговратите на ежедневието са виновни, не ние...Истински е стихът, за съжаление...