5 sept 2006, 11:57

Съмнение

Poesía

1.5K 0 1

Пръстена венчален
щастие не обещава.
Сърцето -
то трябва да се раздава...
Живяхме, обичахме се, копняхме...
А днес...
Днес тлеем -
не горим.
Гаснем -
не блестим.
Съмнение отрови нашите души.
Затова ли
пръстен венчален носим -
аз, ти...
Вече не сме едно цяло,
а половините на едно нещастие...
На грях, обида...
Като свещ догаряме всеки ден...
С всеки лъч любовта си отива
и всяка нощ заспиваме
прегърнали самотата,
жадувайки да чуем
"ОБИЧАМ ТЕ!"

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

ria (Гергана Иванова)

Ако това те успокоява, ние също не горим, а тлеем...Кръговратите на ежедневието са виновни, не ние...Истински е стихът, за съжаление...

2006-09-06T21:32:34+03:00

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0