5 сент. 2006 г., 11:57

Съмнение

Поэзия

1.5K 0 1

Пръстена венчален
щастие не обещава.
Сърцето -
то трябва да се раздава...
Живяхме, обичахме се, копняхме...
А днес...
Днес тлеем -
не горим.
Гаснем -
не блестим.
Съмнение отрови нашите души.
Затова ли
пръстен венчален носим -
аз, ти...
Вече не сме едно цяло,
а половините на едно нещастие...
На грях, обида...
Като свещ догаряме всеки ден...
С всеки лъч любовта си отива
и всяка нощ заспиваме
прегърнали самотата,
жадувайки да чуем
"ОБИЧАМ ТЕ!"

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

ria (Гергана Иванова)

Ако това те успокоява, ние също не горим, а тлеем...Кръговратите на ежедневието са виновни, не ние...Истински е стихът, за съжаление...

2006-09-06T21:32:34+03:00

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Поэзия 7K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поэзия 5.6K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поэзия 4.2K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поэзия 5.7K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поэзия 5K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Поэзия 4.6K 5.0