Sep 5, 2006, 11:57 AM

Съмнение

  Poetry
1.5K 0 1
 Пръстена венчален
щастие не обещава.
Сърцето -
то трябва да се раздава...
Живяхме, обичахме се, копняхме...
А днес...
Днес тлеем -
не горим.
Гаснем -
не блестим.
Съмнение отрови нашите души.
Затова ли
пръстен венчален носим -
аз, ти...
Вече не сме едно цяло,
а половините на едно нещастие...
На грях, обида...
Като свещ догаряме всеки ден...
С всеки лъч любовта си отива
и всяка нощ заспиваме
прегърнали самотата,
жадувайки да чуем
"ОБИЧАМ ТЕ!"

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Михаела Михайлова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Ако това те успокоява, ние също не горим, а тлеем...Кръговратите на ежедневието са виновни, не ние...Истински е стихът, за съжаление...

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...