Sep 5, 2006, 11:57 AM

Съмнение

  Poetry
1.5K 0 1
 Пръстена венчален
щастие не обещава.
Сърцето -
то трябва да се раздава...
Живяхме, обичахме се, копняхме...
А днес...
Днес тлеем -
не горим.
Гаснем -
не блестим.
Съмнение отрови нашите души.
Затова ли
пръстен венчален носим -
аз, ти...
Вече не сме едно цяло,
а половините на едно нещастие...
На грях, обида...
Като свещ догаряме всеки ден...
С всеки лъч любовта си отива
и всяка нощ заспиваме
прегърнали самотата,
жадувайки да чуем
"ОБИЧАМ ТЕ!"

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Михаела Михайлова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Ако това те успокоява, ние също не горим, а тлеем...Кръговратите на ежедневието са виновни, не ние...Истински е стихът, за съжаление...

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...