29 feb 2012, 10:36

Съмнение 

  Poesía » De amor
564 0 0

 

Издадох присъда на любовта.

Дали не сгреших - се питам сега.

Не бях ли безмилостен съдия?

 

Знам вече - младостта

е време за грешки.

Ти сгреши. Аз не простих.

До дъно чашата с отрова изпих.

После намерих биле за рани.

Жива останах, но още кърви...

Като прясно охлузено

още боли...

 

© Галина Карааргирова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??