galiakara (Галина Карааргирова)
49 52
29.02.2012 г., 10:36 ч.

Съмнение 

  Поезия » Любовна
577 0 0

 

Издадох присъда на любовта.

Дали не сгреших - се питам сега.

Не бях ли безмилостен съдия?

 

Знам вече - младостта

е време за грешки.

Ти сгреши. Аз не простих.

До дъно чашата с отрова изпих.

После намерих биле за рани.

Жива останах, но още кърви...

Като прясно охлузено

още боли...

 

© Галина Карааргирова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??