Съмнение

29.02.2012 г., 10:36 ч.

Поезия » Любовна

651 0 0

Издадох присъда на любовта.
Дали не сгреших - се питам сега.
Не бях ли безмилостен съдия?
Знам вече - младостта
е време за грешки.
Ти сгреши. Аз не простих.
До дъно чашата с отрова изпих.
После намерих биле за рани.
Жива останах, но още кърви...
Като прясно охлузено
още боли...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Съмнение

Искате да прочетете повече?

Предложения