29 февр. 2012 г., 10:36

Съмнение 

  Поэзия » Любовная
579 0 0

 

Издадох присъда на любовта.

Дали не сгреших - се питам сега.

Не бях ли безмилостен съдия?

 

Знам вече - младостта

е време за грешки.

Ти сгреши. Аз не простих.

До дъно чашата с отрова изпих.

После намерих биле за рани.

Жива останах, но още кърви...

Като прясно охлузено

още боли...

 

© Галина Карааргирова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??