23 sept 2021, 16:01

Съмнение

  Poesía » Otra
624 14 14

Кое ме плаши -

закъснелите въпроси...

или сините пътеки на едно мълчание?

Шепата разпръснали се ноти...

и слабостта

наречена от силните признание?

...А може би пространството, което

шуми с наведените клони

през оредяла тишина...

И времето

                  със неизбежните си отговори!

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Младен Мисана Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Това съвършенство не може да се коментира… То просто се препрочита между въздишките! Благодаря, Младене!
  • Дали не ни плашат въпросите, на които знаем отговорите!? Поздравления за хубавия и замислящ стих!
  • Благодаря ви за толкова хубавите коментари: Стойчо, ДИС, di_t (Таня), Бояна, Зигфрид. Бъдете в перфектно физическо и ментално здраве! Благодаря също за високите оценки, както и на всички поставили в Любими този скромен стих.
  • Великолепно!
  • Прекрасно стихотворение! Неизбежното тревожно човешко съмнение и раздвояване до времето на истината, която дава отговори! По-често болезнени!

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...