23 sept 2021, 16:01

Съмнение

  Poesía » Otra
621 14 14

Кое ме плаши -

закъснелите въпроси...

или сините пътеки на едно мълчание?

Шепата разпръснали се ноти...

и слабостта

наречена от силните признание?

...А може би пространството, което

шуми с наведените клони

през оредяла тишина...

И времето

                  със неизбежните си отговори!

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Младен Мисана Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Това съвършенство не може да се коментира… То просто се препрочита между въздишките! Благодаря, Младене!
  • Дали не ни плашат въпросите, на които знаем отговорите!? Поздравления за хубавия и замислящ стих!
  • Благодаря ви за толкова хубавите коментари: Стойчо, ДИС, di_t (Таня), Бояна, Зигфрид. Бъдете в перфектно физическо и ментално здраве! Благодаря също за високите оценки, както и на всички поставили в Любими този скромен стих.
  • Великолепно!
  • Прекрасно стихотворение! Неизбежното тревожно човешко съмнение и раздвояване до времето на истината, която дава отговори! По-често болезнени!

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...