23 сент. 2021 г., 16:01

Съмнение

620 14 14

Кое ме плаши -

закъснелите въпроси...

или сините пътеки на едно мълчание?

Шепата разпръснали се ноти...

и слабостта

наречена от силните признание?

...А може би пространството, което

шуми с наведените клони

през оредяла тишина...

И времето

                  със неизбежните си отговори!

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Младен Мисана Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Това съвършенство не може да се коментира… То просто се препрочита между въздишките! Благодаря, Младене!
  • Дали не ни плашат въпросите, на които знаем отговорите!? Поздравления за хубавия и замислящ стих!
  • Благодаря ви за толкова хубавите коментари: Стойчо, ДИС, di_t (Таня), Бояна, Зигфрид. Бъдете в перфектно физическо и ментално здраве! Благодаря също за високите оценки, както и на всички поставили в Любими този скромен стих.
  • Великолепно!
  • Прекрасно стихотворение! Неизбежното тревожно човешко съмнение и раздвояване до времето на истината, която дава отговори! По-често болезнени!

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....