Съмнение

Поезия » Друга

619 14 14

Кое ме плаши -

закъснелите въпроси...

или сините пътеки на едно мълчание?

Шепата разпръснали се ноти...

и слабостта

наречена от силните признание?

...А може би пространството, което

шуми с наведените клони

през оредяла тишина...

И времето

със неизбежните си отговори!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

angel-ina (Ангелина Стойчева)

Това съвършенство не може да се коментира… То просто се препрочита между въздишките! Благодаря, Младене!

2022-01-01T05:39:44+02:00
РосиДимова (Росица Димова)

Дали не ни плашат въпросите, на които знаем отговорите!? Поздравления за хубавия и замислящ стих!

2021-09-25T12:07:18+03:00
vega666 (Младен Мисана)

Благодаря ви за толкова хубавите коментари: Стойчо, ДИС, di_t (Таня), Бояна, Зигфрид. Бъдете в перфектно физическо и ментално здраве! Благодаря също за високите оценки, както и на всички поставили в Любими този скромен стих.

2021-09-24T23:17:44+03:00
anahataroot (Зигфрид В.)

Великолепно!

2021-09-24T15:33:56+03:00
Lilia_Anna (Boyana)

Прекрасно стихотворение! Неизбежното тревожно човешко съмнение и раздвояване до времето на истината, която дава отговори! По-често болезнени!

2021-09-24T09:38:17+03:00