Sep 23, 2021, 4:01 PM

Съмнение

  Poetry » Other
623 14 14

Кое ме плаши -

закъснелите въпроси...

или сините пътеки на едно мълчание?

Шепата разпръснали се ноти...

и слабостта

наречена от силните признание?

...А може би пространството, което

шуми с наведените клони

през оредяла тишина...

И времето

                  със неизбежните си отговори!

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Младен Мисана All rights reserved.

Comments

Comments

  • Това съвършенство не може да се коментира… То просто се препрочита между въздишките! Благодаря, Младене!
  • Дали не ни плашат въпросите, на които знаем отговорите!? Поздравления за хубавия и замислящ стих!
  • Благодаря ви за толкова хубавите коментари: Стойчо, ДИС, di_t (Таня), Бояна, Зигфрид. Бъдете в перфектно физическо и ментално здраве! Благодаря също за високите оценки, както и на всички поставили в Любими този скромен стих.
  • Великолепно!
  • Прекрасно стихотворение! Неизбежното тревожно човешко съмнение и раздвояване до времето на истината, която дава отговори! По-често болезнени!

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...