27 may 2007, 18:56

Съмнение 

  Poesía
766 0 14
 

Очи дали ще имаш, за да видиш


сърцето ми - угаснала жарава,


да ме жадуваш и да ме обичаш


обзета от безсилие и гняв...


Да ме намериш и да ме извикаш


когато губя себе си и търся


ръцете, дето могат да прегръщат


и устните - прехапани до болка -


забравили на нежността покоя...


Дали ще имаш сили да ме молиш


и ням да викаш - аз да се обърна...


Към теб да тръгна, пътя да открия...


И без да имам нищо да ме вземеш


и без да искаш нищо - да дадеш.


Защото съм единствена за тебе...

© Радостина Марчева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??