rad (Радостина Марчева) rad (Радостина Марчева)
1 42
May 27, 2007, 6:56 PM

Съмнение

  Poetry
1K 0 14
 

Очи дали ще имаш, за да видиш


сърцето ми - угаснала жарава,


да ме жадуваш и да ме обичаш


обзета от безсилие и гняв...


Да ме намериш и да ме извикаш


когато губя себе си и търся


ръцете, дето могат да прегръщат


и устните - прехапани до болка -


забравили на нежността покоя...


Дали ще имаш сили да ме молиш


и ням да викаш - аз да се обърна...


Към теб да тръгна, пътя да открия...


И без да имам нищо да ме вземеш


и без да искаш нищо - да дадеш.


Защото съм единствена за тебе...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Радостина Марчева All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.7K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0