Съмнение
Очи дали ще имаш, за да видиш
сърцето ми - угаснала жарава,
да ме жадуваш и да ме обичаш
обзета от безсилие и гняв...
Да ме намериш и да ме извикаш
когато губя себе си и търся
ръцете, дето могат да прегръщат
и устните - прехапани до болка -
забравили на нежността покоя...
Дали ще имаш сили да ме молиш
и ням да викаш - аз да се обърна...
Към теб да тръгна, пътя да открия...
И без да имам нищо да ме вземеш
и без да искаш нищо - да дадеш.
Защото съм единствена за тебе...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Радостина Марчева Всички права запазени
