15 nov 2007, 15:19

Съмнение и вяра

1.9K 0 3

Съмнение и вяра


Бягаш без да виждая края на пътя,

почивката е някъде далеч,

дори представа бегла нямаш за нея.

Самотата е белязала лицето ти,

заключен в оковите на собствената си душа.

Птици летят високо в небето,

покорили небето, то ги приветства.

От корените на светлината, мракът е роден.

Те са двете части на света. 
Доверието е разколебано от лъжи -
стрели, пронизващи сърцето ти.

Но вярата ти е все още жива.

Има грехове, има и болезнена тъга,

Гласът, който шепне "Искам всичко",
но и осъзнаващ, че загубеното е загубено.

Ако любовта трябва да бъде оставена,
остави я на замръзналите си устни,

защото в този свят на безброй колебания,

дори топлината е покрита със съмнение.

Свят, разделен на бяло и черно,

Сърце раздвоено от вяра и съмнение.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Диляна Неделчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...