Съмнение и вяра

15 nov 2007, 15:19

Poesía » Filosófica

1337 0 3

Съмнение и вяра

Бягаш без да виждая края на пътя,

почивката е някъде далеч,

дори представа бегла нямаш за нея.

Самотата е белязала лицето ти,

заключен в оковите на собствената си душа.

Птици летят високо в небето,

покорили небето, то ги приветства.

От корените на светлината, мракът е роден.

Те са двете части на света.
Доверието е разколебано от лъжи -
стрели, пронизващи сърцето ти.

Но вярата ти е все още жива.

Има грехове, има и болезнена тъга,

Гласът, който шепне "Искам всичко",
но и осъзнаващ, че загубеното е загубено.

Ако любовта трябва да бъде оставена,
остави я на замръзналите си устни,

защото в този свят на безброй колебания,

дори топлината е покрита със съмнение.

Свят, разделен на бяло и черно,

Сърце раздвоено от вяра и съмнение.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.