Съмнение и вяра

Nov 15, 2007, 3:19 PM

Poetry » Phylosophy

1599 0 3

Съмнение и вяра

Бягаш без да виждая края на пътя,

почивката е някъде далеч,

дори представа бегла нямаш за нея.

Самотата е белязала лицето ти,

заключен в оковите на собствената си душа.

Птици летят високо в небето,

покорили небето, то ги приветства.

От корените на светлината, мракът е роден.

Те са двете части на света.
Доверието е разколебано от лъжи -
стрели, пронизващи сърцето ти.

Но вярата ти е все още жива.

Има грехове, има и болезнена тъга,

Гласът, който шепне "Искам всичко",
но и осъзнаващ, че загубеното е загубено.

Ако любовта трябва да бъде оставена,
остави я на замръзналите си устни,

защото в този свят на безброй колебания,

дори топлината е покрита със съмнение.

Свят, разделен на бяло и черно,

Сърце раздвоено от вяра и съмнение.

Please sign in with your account so you can comment and vote.