Съмнение и вяра
Съмнение и вяра
Бягаш без да виждая края на пътя,
почивката е някъде далеч,
дори представа бегла нямаш за нея.
Самотата е белязала лицето ти,
заключен в оковите на собствената си душа.
Птици летят високо в небето,
покорили небето, то ги приветства.
От корените на светлината, мракът е роден.
Те са двете части на света.
Доверието е разколебано от лъжи -
стрели, пронизващи сърцето ти.
Но вярата ти е все още жива.
Има грехове, има и болезнена тъга,
Гласът, който шепне "Искам всичко",
но и осъзнаващ, че загубеното е загубено.
Ако любовта трябва да бъде оставена,
остави я на замръзналите си устни,
защото в този свят на безброй колебания,
дори топлината е покрита със съмнение.
Свят, разделен на бяло и черно,
Сърце раздвоено от вяра и съмнение.
© Диляна Неделчева All rights reserved.
