20 abr 2010, 21:20

Съмнения 

  Poesía » Otra
826 0 9

 

Съмнения

 

 

Те връхлитат в главата стръвнишки

и разкъсват безмилостно вярата.

Бясно дърпат прозрачните нишки

на душата... Разплитат я цялата.

 

Като вятърът, брулещ вън листите

на дърветата скръбни, унили,

те бушуват стихийно из мислите,

задушават и храброст, и сили.

 

И раздират с подострени нокти

светлинките в очите – надеждите.

Замаскирват ги в сивкави нотки,

предвещавайки трудни премеждия.

 

Като черен рояк, тъй свиреп и лют,

те се втурват след всички стремления.

И мечтите ми, Боже, за кой ли път,

избледняват... Обвити в съмнения...

 

 

© Десислава Ценова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??