20 abr 2010, 21:20

Съмнения

  Poesía » Otra
1K 0 9

 

Съмнения

 

 

Те връхлитат в главата стръвнишки

и разкъсват безмилостно вярата.

Бясно дърпат прозрачните нишки

на душата... Разплитат я цялата.

 

Като вятърът, брулещ вън листите

на дърветата скръбни, унили,

те бушуват стихийно из мислите,

задушават и храброст, и сили.

 

И раздират с подострени нокти

светлинките в очите – надеждите.

Замаскирват ги в сивкави нотки,

предвещавайки трудни премеждия.

 

Като черен рояк, тъй свиреп и лют,

те се втурват след всички стремления.

И мечтите ми, Боже, за кой ли път,

избледняват... Обвити в съмнения...

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Десислава Ценова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....