20 abr 2010, 21:20

Съмнения

  Poesía » Otra
1K 0 9

 

Съмнения

 

 

Те връхлитат в главата стръвнишки

и разкъсват безмилостно вярата.

Бясно дърпат прозрачните нишки

на душата... Разплитат я цялата.

 

Като вятърът, брулещ вън листите

на дърветата скръбни, унили,

те бушуват стихийно из мислите,

задушават и храброст, и сили.

 

И раздират с подострени нокти

светлинките в очите – надеждите.

Замаскирват ги в сивкави нотки,

предвещавайки трудни премеждия.

 

Като черен рояк, тъй свиреп и лют,

те се втурват след всички стремления.

И мечтите ми, Боже, за кой ли път,

избледняват... Обвити в съмнения...

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Десислава Ценова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...