20.04.2010 г., 21:20 ч.

Съмнения 

  Поезия » Друга
814 0 9

 

Съмнения

 

 

Те връхлитат в главата стръвнишки

и разкъсват безмилостно вярата.

Бясно дърпат прозрачните нишки

на душата... Разплитат я цялата.

 

Като вятърът, брулещ вън листите

на дърветата скръбни, унили,

те бушуват стихийно из мислите,

задушават и храброст, и сили.

 

И раздират с подострени нокти

светлинките в очите – надеждите.

Замаскирват ги в сивкави нотки,

предвещавайки трудни премеждия.

 

Като черен рояк, тъй свиреп и лют,

те се втурват след всички стремления.

И мечтите ми, Боже, за кой ли път,

избледняват... Обвити в съмнения...

 

 

© Десислава Ценова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??