3 feb 2008, 17:35

Съмнения...

  Poesía
800 0 11

 

Съмнения

    изпълват ме отвътре.

Съмнявам се

    във себе си дори.

Съмнения -

    отказвам ги от утре.

Но съмнявам се,

    че пак ще ме боли.

 

Съмнения - така безсмислени падения,

в признание - истината пак прозира в нови сътворения.

 

Признания,

    прошепнати от устни.

Признавам си,

    съмненията измъчват.

Признания

    за теб и мене - земетръсни.

И казвам пак

    съмненията завинаги от себе си отлъчвам!

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Вечерница или Зорница Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...