Съмнения
изпълват ме отвътре.
Съмнявам се
във себе си дори.
Съмнения -
отказвам ги от утре.
Но съмнявам се,
че пак ще ме боли.
Съмнения - така безсмислени падения,
в признание - истината пак прозира в нови сътворения.
Признания,
прошепнати от устни.
Признавам си,
съмненията измъчват.
Признания
за теб и мене - земетръсни.
И казвам пак
съмненията завинаги от себе си отлъчвам!
© Вечерница или Зорница All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
