Съмнения
изпълват ме отвътре.
Съмнявам се
във себе си дори.
Съмнения -
отказвам ги от утре.
Но съмнявам се,
че пак ще ме боли.
Съмнения - така безсмислени падения,
в признание - истината пак прозира в нови сътворения.
Признания,
прошепнати от устни.
Признавам си,
съмненията измъчват.
Признания
за теб и мене - земетръсни.
И казвам пак
съмненията завинаги от себе си отлъчвам!
© Вечерница или Зорница All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
