7 jun 2007, 9:37

Съмнения

  Poesía
875 0 6
Когато думите не стигат,
а ти си толкова далече...
Когато чувствата извират,
а ти не можеш да усетиш
как две стихии в мен се борят -
на разума и на страстта!
Как две гласчета в мен говорят -
на детството и старостта!
Как всяка вечер аз умирам
сама пред черния екран,
как всяка сутрин пак възкръсвам
с очакването да си там, където
е краят на реалността
и почват хиляди мечти,
където срещам радостта
и смях безспир, безкрай струи!

Когато думите не стигат,
а ти си толкова далече...
Когато Слънцето не виждам...
Дали съм остаряла вече?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дивин Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...