7.06.2007 г., 9:37 ч.

Съмнения 

  Поезия
698 0 6
Когато думите не стигат,
а ти си толкова далече...
Когато чувствата извират,
а ти не можеш да усетиш
как две стихии в мен се борят -
на разума и на страстта!
Как две гласчета в мен говорят -
на детството и старостта!
Как всяка вечер аз умирам
сама пред черния екран,
как всяка сутрин пак възкръсвам
с очакването да си там, където
е краят на реалността
и почват хиляди мечти,
където срещам радостта
и смях безспир, безкрай струи!

Когато думите не стигат,
а ти си толкова далече...
Когато Слънцето не виждам...
Дали съм остаряла вече?

© Дивин Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??