7 июн. 2007 г., 09:37

Съмнения

Поэзия

876 0 6

Когато думите не стигат,
а ти си толкова далече...
Когато чувствата извират,
а ти не можеш да усетиш
как две стихии в мен се борят -
на разума и на страстта!
Как две гласчета в мен говорят -
на детството и старостта!
Как всяка вечер аз умирам
сама пред черния екран,
как всяка сутрин пак възкръсвам
с очакването да си там, където
е краят на реалността
и почват хиляди мечти,
където срещам радостта
и смях безспир, безкрай струи!

Когато думите не стигат,
а ти си толкова далече...
Когато Слънцето не виждам...
Дали съм остаряла вече?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Galina_B (Галина Белинска)

Когато думите не стигат

2007-06-09T23:59:13+03:00
tanq_mezeva (Таня Мезева)

Прекрасно си го казала мила!
С нас няма да си сама!Поздрав!

2007-06-09T10:44:51+03:00
lunna_sianka (ГАЛИНА ДАНКОВА)

Хубав стих!Хареса ми!Браво!

2007-06-09T00:23:37+03:00
катеринарина (Катя)

Много ми хареса!!!Браво!

2007-06-07T22:40:23+03:00
ria (Гергана Иванова)

Копнежен стих...

2007-06-07T13:54:22+03:00