14 abr 2009, 7:35

Съмнения

1.4K 0 12

Гореща нощ, Луната свети само,

в леглото старо - красиво голо тяло.

Жената млада, очакваща наслада,

но нещо не е сякаш както трябва.

 

Желание усеща се във мрака,

тела се сливат, нокти се забиват,

отекват нежни стонове и мъжка сила,

комшии и животни вън замират.

 

Минава време, страстта угасва,

мъжът заспива, а тя се свива.

Тревожни мисли я терзаят.

Обича ли ме? Това не зная!

 

Мъжът обръща се внезапно,

поглежда я и казва гласно,

Обичам те! Заспивай, мило!

Това отприщва ù сълзите и слага край на суетите.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Петър Койчев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...