14.04.2009 г., 7:35

Съмнения

1.4K 0 12

Гореща нощ, Луната свети само,

в леглото старо - красиво голо тяло.

Жената млада, очакваща наслада,

но нещо не е сякаш както трябва.

 

Желание усеща се във мрака,

тела се сливат, нокти се забиват,

отекват нежни стонове и мъжка сила,

комшии и животни вън замират.

 

Минава време, страстта угасва,

мъжът заспива, а тя се свива.

Тревожни мисли я терзаят.

Обича ли ме? Това не зная!

 

Мъжът обръща се внезапно,

поглежда я и казва гласно,

Обичам те! Заспивай, мило!

Това отприщва ù сълзите и слага край на суетите.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петър Койчев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...