14 апр. 2009 г., 07:35

Съмнения

1.4K 0 12

Гореща нощ, Луната свети само,

в леглото старо - красиво голо тяло.

Жената млада, очакваща наслада,

но нещо не е сякаш както трябва.

 

Желание усеща се във мрака,

тела се сливат, нокти се забиват,

отекват нежни стонове и мъжка сила,

комшии и животни вън замират.

 

Минава време, страстта угасва,

мъжът заспива, а тя се свива.

Тревожни мисли я терзаят.

Обича ли ме? Това не зная!

 

Мъжът обръща се внезапно,

поглежда я и казва гласно,

Обичам те! Заспивай, мило!

Това отприщва ù сълзите и слага край на суетите.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Петър Койчев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...