Apr 14, 2009, 7:35 AM

Съмнения

  Poetry » Love
1.4K 0 12

Гореща нощ, Луната свети само,

в леглото старо - красиво голо тяло.

Жената млада, очакваща наслада,

но нещо не е сякаш както трябва.

 

Желание усеща се във мрака,

тела се сливат, нокти се забиват,

отекват нежни стонове и мъжка сила,

комшии и животни вън замират.

 

Минава време, страстта угасва,

мъжът заспива, а тя се свива.

Тревожни мисли я терзаят.

Обича ли ме? Това не зная!

 

Мъжът обръща се внезапно,

поглежда я и казва гласно,

Обичам те! Заспивай, мило!

Това отприщва ù сълзите и слага край на суетите.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Петър Койчев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...