3 feb 2010, 9:25

Съмненията на Принца

924 0 6

- Мирише ми на дърт Барон -

изсъсква нежно Рудолф на Ивон,

- едно рогце да имаше поне,

във Кралството за смях направи ме...

 

Нали хитруша е Ивон,

му отговаря  с ласкав тон:

- Днес бебетата са такива, мили,

големи, без рогца, плешиви,

но щом за тебе е такъв проблем,

едно рогце ще лепнем за перчем...

 

- Не съм ти Кривият Барон -

я атакува Принцът с леден тон -

въпросът е от Кралска чест,

държа да има генетичен тест.

 

- Но, дарлинг, акселерация и стрес

са най-вероятните причини,

излишен тук е генетичен тест,

откриха нови гени вчера, немислимо е.

 

- Баронът дава вече интервюта,

как ми се иска да го ступам...

 

Следва

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ивон Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Оригинална поетеса си и неповторима!
    Много ми хареса веселия ти и много актуален стих,
    в него аз мъдро и актуално паслание открих...!
    ПОЗДРАВИ! БЪДИ!
  • Аууу, намирисва ми на саморазправа с жесток край!!! Цялата съм в очакване! Поздравче!!!!!!!
  • ХаХаХа
    Супер си!
  • Ето за това ставаше дума! Генно-модифицираните организми вече са сред нас! Знаех си,че не бива да ни ги предлагат за храна! Та ние да не сме канибали, ей богу!!!

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...