3.02.2010 г., 9:25

Съмненията на Принца

929 0 6

- Мирише ми на дърт Барон -

изсъсква нежно Рудолф на Ивон,

- едно рогце да имаше поне,

във Кралството за смях направи ме...

 

Нали хитруша е Ивон,

му отговаря  с ласкав тон:

- Днес бебетата са такива, мили,

големи, без рогца, плешиви,

но щом за тебе е такъв проблем,

едно рогце ще лепнем за перчем...

 

- Не съм ти Кривият Барон -

я атакува Принцът с леден тон -

въпросът е от Кралска чест,

държа да има генетичен тест.

 

- Но, дарлинг, акселерация и стрес

са най-вероятните причини,

излишен тук е генетичен тест,

откриха нови гени вчера, немислимо е.

 

- Баронът дава вече интервюта,

как ми се иска да го ступам...

 

Следва

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ивон Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Оригинална поетеса си и неповторима!
    Много ми хареса веселия ти и много актуален стих,
    в него аз мъдро и актуално паслание открих...!
    ПОЗДРАВИ! БЪДИ!
  • Аууу, намирисва ми на саморазправа с жесток край!!! Цялата съм в очакване! Поздравче!!!!!!!
  • ХаХаХа
    Супер си!
  • Ето за това ставаше дума! Генно-модифицираните организми вече са сред нас! Знаех си,че не бива да ни ги предлагат за храна! Та ние да не сме канибали, ей богу!!!

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...